На 10 март се проведе национална конференция, организирана от фондация „Заедно в час“ в партньорство с Института по образованието към МОН, на която бяха представени резултатите от задълбочено изследване на добрите практики в училища с висока концентрация на ученици от уязвими групи. Под наслов „Отличниците на НВО, за които не говорим“, форумът събра широка експертна общност, за да потърси отговор на въпроса как образователните институции в сложна социална среда постигат напредък, който често остава невидим в стандартните класации, но е от критично значение за обществото.
Анализът, представен от изследователския екип на фондацията, постави акцент върху решаващата роля на училищната среда и лидерството. Траян Траянов, изпълнителен директор на „Заедно в час“, посочи, че докато за децата със стабилна семейна подкрепа пътят към успехите е предначертан, то при учениците в уязвима ситуация училището е единственият фактор, който може да компенсира липсата на ресурси у дома. Изследването се базира на опита на шест конкретни училища – в Горни Дъбник, Устрем, Търговище (3. ОУ), Гърмен, Голямо Ново и Стралджа. Тези институции доказват чрез практиката си, че социалният контекст не е присъда, а предизвикателство, с което визионерското управление и екипната отдаденост могат да се справят успешно.
В последвалата дискусия се включиха Деян Колев и Теодора Крумова от Център „Амалипе“, които подчертаха значението на работата „на терен“ и ролята на образователните медиатори като незаменим мост между семействата и образователната система. Те припомниха, че реалният успех изисква училището да бъде припознато като сигурно и ценно място от цялата местна общност. Своя експертен прочит даде и Ваня Кастрева, която обърна внимание на необходимостта от системно мултиплициране на добрите модели в цялата страна. Асен Александров, в качеството си на председател на Сдружението на директорите в средното образование, допълни, че гъвкавостта в управлението и фокусът върху индивидуалния напредък на всяко дете са ключовете към промяната, отвъд сухите цифри на изпитите.
Екипът от експерти на Института по образованието подчерта, че тези училища са истинските примери за устойчиво развитие. В своето изказване Петя Петрова (ИО) направи паралел с днешния 10 март – деня, в който българската общност застава единно зад ценностите на хуманизма. Тя отбеляза, че както тогава обществото ни е намерило сили да се противопостави на заповедта за депортация на българските евреи, така и днес всеки в системата трябва да застане зад ценностите, които носят промяната за всяко дете. Посланието бе ясно: успехът, регистриран в доклада, е възможен само когато приобщаването стане обща кауза и морален ангажимент на всеки специалист в образованието.
Конференцията завърши с очертаване на конкретни стъпки за системна подкрепа – от по-ефективно финансиране, съобразено със социалния контекст, до засилена методическа помощ и обмяна на опит между педагогическите екипи. Участниците се обединиха около извода, че „отличниците“, за които не говорим, всъщност дават най-важните уроци по професионализъм и вяра в неограничените възможности на децата в българското училище.